Нарасимха (получовек полулъв) е четвъртата инкарнация на Вишну. Във ведическата астрология се свързва с планетата Марс (Мангал).

Хиранякашипу бил брат на Хиранякша, който бил убит от втория аватар на Вишну – Вараха аватара. Хиранякашипу се заклел да отмъсти за смъртта на брат си. Той се отдал на медитация и почитане на бог Брахма. Неговата аскеза била толкова строга, че полубоговете се уплашили и помолили Брахма да го успокои. Впечатлен от неговото въздържание, Брахма му предложил да изпълни едно негово желание.

Хиранякашипу се опитал да накара Брахма да го направи безсмъртен, но Брахма отказал с мотива, че дори той трябва да умре един ден. Вместо това, демонът поискал да не може да умре през деня или нощта, на суша, във вода или в небето, вътре или извън къща, от ръцете на човек или животно, или от каквото и да е оръжие. Брахма изпълнил желанието му и сега вече Хиранякашипу се смятал за безсмъртен. С горящи очи той събрал своите съюзници и се заклел да убие Вишну, като му отреже главата. Той заповядал на своите демони да слязат на земята и да нападат брахманите и поклонниците на Вишну. Демоните палили къщи и изсичали дървета там, където кравите били свещени и покровителствани.

Ведическата култура отдава особено значение на благополучието на брахманите, кравите и дърветата. Хиранякашипу знаел, че ако атакуват тези три неща, ще унищожат всичко, което било най-скъпо на Вишну.

Хиранякашипу станал най-могъщият човек във Вселената и неговия терор се разпрострял навсякъде, но той продължил да търси Вишну, за да го убие. С придобитото благословение от Брахма той се считал за върховен бог и забранил на всички да се покланят на други богове.

Прахлада – сина на Хиранякашипу

Хиранякашипу имал син на име Прахлада от съпругата си Каяду. Когато Прахлада се родил, демонът бил в Хималаите, занимавайки се с интензивна медитация, за да получи благословия от Брахма. Въпреки че бил син на асура, Прахлада се оказал съвсем различен от баща си и показвал божествени качества. Още от началото на живота си Прахлада разпръсквал светлина и любов около себе си.

Баща му се опитал по всякакви начини да го превърне в демон като него, но нищо не проработило. Неспособен да толерира, че член на неговото семейство почита неговия смъртен враг, Хиранякашипу решил да убие собствения си син. Но това не било лесно. Той го предал на своите войници, за да го екзекутират, но те не успели да го направят. Опитал да го хвърли от скала, да го прегази със слон, да го постави сред отровни змии и дори да отрови храната му, но нищо не проработило.

По време на един от опитите да убие Прахлада, крал Хиранякашипу призовал сестра си Холика за помощ. Холика притежавала специално наметало, което я защитавала от огън. Хиранякшапу я помолил да седне на огнището с Прахлада, като го измамила да седне в скута ѝ. Обаче, когато огънят се разгорял, наметалото се издигнало и покрило Прахлада, а Холика изгоряла до смърт. Прахлада останал невредим.

Появяването на Нарасимха

Прахлада винаги бил защитен от някаква свръхестествена сила. В един момент, ядосан, Хиранякашипу викнал: „Той сигурно е в тази колона!“, и ударил колоната с огромна сила. От колоната се чул страшен звук, сякаш цялата Вселена щяла да се разцепи. Всички, които чули звука, изпитали страх. Колоната се пръснала и от нея излязла ужасяваща форма – тяло на човек с глава на лъв. Това бил Нарасимха, човека-лъв инкарнация на Вишну, който дошъл да защити своя предан Прахлада.

Хиранякашипу се опитал да го атакува, но както насекомо лети към огън, бил победен. След кратка борба, Нарасимха вдигнал демона и го убил, като по този начин хем изпълнил всички условия на благословията от Брахма, хем унищожил Хиранякашипу.

След смъртта си, демонът бил освободен от своята омраза към Вишну и пречистен от допира на Нарасимха, получил освобождение от цикъла на раждане и смърт.